Римският амфитеатър

Софийският римски амфитеатър е археологически паметник, разположен в централната част на град София, на 300 m от Източната порта на древна Сердика.

Представлява комплекс от няколко важни антични сгради – римски театър датиран от края на II началото на III век и амфитеатър датиран от края на III началото на IV век. Амфитеатърът е 77-ият античен паметник от този вид открит в света. Сцената по размери се доближава до тази на Колизеума в Рим . Размерите на овалната арена на Сердикийския амфитеатър са: дължина 60.5 м и ширина 43 м. Съчетанието на римски театър и късноантичен амфитеатър е уникално в световен мащаб.

Откритието е направено случайно през април 2004 г. при строежа на хотел „Арена ди Сердика“ . Още през 1919 година е било намерено свидетелство за местонахождението му – каменна плоча с илюстрация на гладиаторски битки .

Градският площад – Агората

Центърът на древния град Сердика е бил форумът, който е представляват средище на обществения живот и се е намирал източно от църквата „Св. Георги“, а на запад е достигал до дн. площад „Св. Неделя“. Той е имал правоъгълна форма с площ прибл. 3400 кв. м. и е бил ориентиран в посока север-юг. В източната му част е бил разположена сградата на градската управа – булевтерион, открит при археологически проучвания под дн. хотел „Шератон“. Тъй като Сердика е бил град с автономно управление по образеца на гръцкте полиси той е имал двете задължителни в случая институтии – демос (народно събрание) и буле (градски съвет), който е заседавал в булевтериона. В южната част на форума се издигала сградата на преториума (изградена вероятно около средата на ІІІ в.), която е представлявала най-главната административна сграда в града, седалище на управителя. Днес останките на праториума попадат под църквата „Св. Неделя“ и района около нея и са частично проучени при съвременни строителни дейности.

Храм на Херакъл 

Чрез археологически проучвания са разкрити храм на Херакъл (под Булбанк) и части от храм на Зевс Хюпсистос, северно от крепостната стена. Фрагменти от култови статуи и надписи свидетелстват за почитането и на Атина, Артемида, Кибела и Митра. При разкопките на храма на Херакъл са открити голямо количество натрошени части от култови статуи на различни божества. Този разрушителен акт е следствие от християнското надмощие и се свързва с премахването на езическите символи в края на IV в.

Ротондата

Ротонда „Св. Георги“ е най-старата сравнително добре запазена антична сграда в София. Построена е в началото на IV век, по времето на римския император Константин Велики и разцвета на антична Сердика (старото име на София).

Света София

„Света София“ е раннохристиянска православна църква в столицата на Република България – София. За начало на нейното съществувание е приет IV век и тя е традиционният катедрален храм на града, дала и името му.

Западна част на крепост Сердика

Западната стена следва посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“ и стига до днешната Съдебна палата.

Северна част на крепост Сердика

В северната част на крепостта Сердика намират термите и каптажът на минерални извор, които той снабдявал с вода. По- особеното разположение на тези строежи, които вероятно предхождали градския план, са отклонили посоката на кардото в този обсег, вследствие на което северната порта била изместена назад. Тъй като надлъжната градска ос пресичала пътя Найсус- Филипополис (днешен Ниш- Пловдив), то двете декумини порти- декстра (западна) и синистра (източна), се очертавали като главни порти.

Източна част на крепост Сердика

Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“.

Южната порта

Южната стена е засвидетелствана под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена при хотел „Рила“.

Северната порта

Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“, оттук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.