Древният град Сердика

София е древно селище – от най-старите в Европа. Градът Сердика, чийто наследник е съвременната ни столица, възникнал през I в. като римски военен пост, който с времето се разраснал, развил се и станал център на провинция. Най-ранните следи от заселване на античния център на града – около минералните извори – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр.н.е.). Сведенията за това селище обаче са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължение на хилядолетия и много от останките са унищожени през това време, а други вероятно лежат скрити под големите съвременни сгради в центъра. Но при всички положения селището е обитавано през цялото време оттогава до появата на траките.

Сердика през римската епоха

Макар почти да няма информация за града през тракийския период – откъслечни писмени източници се появяват от времето на завладяването му от римляните през периода 28 – 9 г. пр.н.е., а археологическите сведения са оскъдни, поради мащабните римски строежи върху предходното тракийско селище. Все пак наличните данни показват, че то вече е използвало запазената и през римския период правилна проекция с перпендикулярни улици, ориентирани по посоките на света, с изключение на една диагонална улица от минералния извор на северозапад към тогавашното корито на Владайската река. Предполага се, че на възвишението югоизточно от извора се е намирала укрепената резиденция на владетеля и градския храм.

Император Марк Улпий Траян дава на града права на муниципиум (самоуправляващ се римски град) и официалното име Улпия Сердика в негова чест. По-късно при управлението на император Марк Аврелий Сердика получава правото да сече собствени монети, а около 180 г. от н.е. е изградена и крепостната стена, която в продължение на столетия отбранява града от враговете му. Съоръжението е дълго 340 на 560 м и огражда територия от ок. 17 хектара с формата на ориентиран от север на юг правоъгълник със скосен по тогавашното корито на Владайската река северозападен ъгъл. Стената е изградена от тухлена зидария върху каменен фундамент, с дебелина 2.2 м и височина 8-9 м, тя е оборудвана с кръгли и триъгълни кули и има четири порти, всяка защитена с бастион от двойни кули откъдето започват двете главни улици.

Новата ера за Римската империя

Сердика е била градът, в който християнството било обявено за легална религия в Римската империя. Този повратен момент поставил началото и на официалното християнизиране на Европа.

Четвъртото столетие след новата ера било само по себе си нова ера за Римската империя и подвластните є земи. В началото му християнството било признато за равноправно на другите вероизповедания, а 7 десетилетия по-късно вече било единствена официална религия.

Източник:www.nauka.bg, www.nationalgeographic.bg/