Най-ранните археологични свидетелства
са от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) (VI хилядолетие пр. Хр.)

Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – по това време в Софийското поле съществуват десетки малки селища, много от които в рамките на днешния град. Особено значимо и добре проучено сред тях е Слатинското неолитно селище, разположено в югоизточния край на днешния булевард „Шипченски проход“. От времето на халколита (края на V и началото на IV хилядолетие пр. Хр.) е известно селище на мястото на сегашния площад „Княз Александър I“.

Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия, много от останките са унищожени, а други вероятно остават скрити под големи съвременни сгради. Във всички случаи археологичните изследвания показват непрекъснато обитаване на селището през следващата желязна епоха и през Античността.