Любопитно

София е столица, която може да се похвали с древни разкопки от преди 2000 години, намиращи се в самия център. Това е пространството, за което столичани знаят, че се нарича Ларго. На централния изход на метрото до храма “Света Петка Самарджийска”, се намират и разкопките между съществуващите подлези на Източната Сердикийска порта на античния град, пространството между булевардите “Княз Дондуков” и “Тодор Александров” и под площада пред ЦУМ.
Пространството под Ларгото обхваща 4850 квадратни метра – Зоната под булевард „Мария Луиза“ е с площ 3150 квадратни метра и обхваща територията между Централния подлез с храма „Света Петка Самарджийска“.

Комплекс „Сердика“ включва две улици от Римския период (IV-VI век), останки от резиденция, седем жилищни сгради, многоцветни мозайки.

Досега е известно и че в подлеза срещу бившия Партиен дом е продължавал един от най-важните пътища в Римската империя към Филипополис (днешен Пловдив).

Колизеум от некласически тип, датиран към ІІ-ІV в., се откри при строеж на ул. „Будапеща” близо до бул. „Дондуков”. Находката е предизвестена от отдавна запилян на пл. „Св. Неделя” каменен релеф с изображения на циркови игри с животни и театрални представления, провеждани в триетажна постройка с арена, седалки, ниши. Уникалният за страната ни исторически паметник е твърде различен от величавия си събрат в Рим и защото, вместо национално богатство, се оказа частна собственост, заедно с антични монети и глинени съдове. Около две години по-късно част от Колизеума се появи в новия хотел „Арена ди Сердика”, по-точно в тамошния лоби бар, който предлага гледка към антична арена. Случката е с щастлив край и за пореден път допълва думите на проф. Константин Иречек: „Под София цял един град е закопан, отдолу е Сердика!”.

През изминалите 130 години бяха разкрити множество паметници в сърцето на София. Създавано векове съгласно крепостната му стена, то най-общо се намира между отсечки на улиците „Лавеле”, „Екзарх Йосиф”, „Алабин”, „Сердика”, където са скрити археологически артефакти, носители на послания за миналото на столицата.

 През 1949 г. в изкопа на строежа на Партийния дом (сега Народно събрание) двама работници и изследователски екип от Музея за история на София (МИС) се натъкват на развалини от малка църква и възстановената върху нея трикорабна християнска базилика.

В изкопа на ЦУМ пък следи от тракийско селище си правеха компания с малкото руини от римска баня.

Според налични писмени свидетелства, парцелът, предназначен за издигането на хотел Балкан (Шератон), се оказва археологическо съкровище. Така, ако сред южната страна на този обект израстват стени на постройки на тракийско селище от VІ-ІV в. пр. Хр., то в централната му част оскъдни руини напомнят за най-голямата сердикийска сграда (Преториум), а в североизточната му страна под кафе-сладкарницата на хотела запазен амфитеатър със седалки и две помещения демонстрират присъствие на Народно събрание (Булевтерион).

Същевременно наблизо възкръсват редица археологически паметници. Те оцеляват и бързо са оформени в археологически комплекси, където на открито се срещат представители на римската, българската и ислямската цивилизация с един средновековен бунар, някога прочуто аязмо. Тази самобитна столична забележителност е рожба на наложилото се снишаване на градското равнище в задния двор на хотел „Шератон-Балкан”, Президентството и строящо се зданиe (Детмаг) на ул. „Съборна”№1, което ляга върху антична сграда с две ротонди, едната вероятно баня. А колкото до археологическия ансамбъл, той става съсед на най-старата сграда в София, запазената до покрив кръгла черква „Св. Георги” (ротонда). Строена за друга цел при управлението на император Константин Велики (306-317), тя е преустроена в църква през VІ в. и през не безметежното си битие е четирикратно изографисвана. След преобразяването й в Гюл джамия през XV век, прочутите стенописи са замазани. И ако след Освобождението започва реставрацията на античната църква, тя едва при възстановяването на градския център се отървава от културните пластове, в които е затънала до гуша.

При създаването и оформянето на Ларгото от пл. „Св. Неделя” до Партийния дом се ширна изумителна гледка на разкрит археологически остров и Главната сердикийска улица – Виа Принципалис.

 При строително-ремонтни дейности в непосредствена близост и на хотел „Рила” бяха открити значими руини от великолепна антична постройка. Монументалността и архитектурните форми на сградата, разгъната на 400 кв. м., дават основания на археолози и историци от МИС да допускат, че находката е резиденцията на император Константин Велики в Сердика. Палатът през средновековието се ремонтира и предоставя за градски дом на средечкия управител севастократор Калоян и ктитор със съпругата си Десислава на Боянската църква (1259).

На 1 юни 1976 г. министерският съвет на НРБ обявява с постановление площите на антична Сердика и средновековен Средец за архитектурен исторически резерват.

Църквата, дала името на българската столица, в превод „Божия премъдрост”, наследява две други на същото място. Първата разрушили вестготите (367-382), а следващата – хуните (443). През управлението на император Юстиниян (527-565) построяват църквата „Св. София”. След възход и падения, бури и земетресения (1616, 1818, 1858), трикорабната кръстовидна базилика, превърната и в джамия, е загубила първичния си образ, стенописите, но запазва непокътнати гробовете на болярите Худър и Витомир (ХІІ-ХІV в.) и масивните им пръстени-печати.
Като зона на мрака, огромният град на мъртвите и църквата-джамия са извор на страховити легенди. Най-популярната е за някоя си принцеса София, дарила средства за храма, но убита от брат си и там заровена, която нощем огласява с песнопения църквата и танцува на лобното си място. Тези предания правят „джамията” непопулярна и слабо посещавана от мюсюлманското население, но не повлияват на многото чужденци, пътешественици, дипломатически делегации да разгледат църквата като най-известната

градска забележителност.

Източници: numizma.comhttps://www.dnes.bg/sofia/2022/05/01/drevna-serdika-izlizash-ot-metroto-i-stypvash-vyrhu-istoriia-otpredi-2000-g.528651